Глава 10

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира* всичките си противници.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

(27)Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

(28)Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

(30)Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му+.

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

(34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.