| Глава 44 |
1 | (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
|
2 | Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
|
3 | Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
|
4 | Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
|
5 | Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
|
6 | Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
|
7 | Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
|
8 | С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
|
9 | Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
|
10 | Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
|
11 | Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
|
12 | Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
|
13 | Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
|
14 | Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
|
15 | Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
|
16 | Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
|
17 | Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
|
18 | Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
|
19 | Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място*. И да си ни покрил с мрачна сянка.
|
20 | Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
|
21 | То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
|
22 | Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
|
23 | Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
|
24 | Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
|
25 | Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
|
26 | Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
|