Глава 139

(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.

Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.