Глава 14

В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.

И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.

А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.